Трамвайна спирка,
уморени лица,
коли, изпреварващи се
крещят,
закъснели срещи,
кафенета висят,
улици,
спъващи се в тъмното...
... хаосът
беше нестихващ.
Самолет преминаващ,
действащ фонтан,
бягащи фигури,
тенис на маса,
подстригани храсти,
градинари шумят,
ролери,
разминаващи се със стъпки...
... подредеността
беше утихнала.
Разхвърляни хора,
спретнат живот,
знак съществуващ,
вик за желание,
мълчаливи лица
се гневят...
... изборът
беше настъпил.
© Славка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
