Възможно ли е във забързания ден
да ходя бавно с равномерни стъпки?
Под ударът му силен, режещо студен
душата да е цяла, опазена от кръпки.
Възможно ли е в битка срещу злото
да отстоявам Истината без да се погубя?
Да побеждавам мрака чрез доброто,
след буря яростна, по-жива да се будя.
Възможно ли е? Коленича съкрушена,
приела прошка незаслужена над мен.
Духът Ти ме привдига, дишам съживена,
любовта Ти прави крачки в идващия ден.
© Мария All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
