Възпитание на страха
Възпитание на страха
Аз вече знам
кога се появяваш.
Научих как,
къде и от какво.
От днес нататък
ще те възпитавам
по мои правила,
по мой закон.
А досега
ти мен ме обучава.
Макар и лош,
но бях ти ученик.
Достатъчно търпях.
Е, извинявай,
дотук бе чувство.
Вече си длъжник.
Не ме будалкай,
че си съхранявал
и пазил личността ми от беди.
Та ти си... Страх!
По-зъл си и от дявол,
стремящ се мисълта да подчини.
Ще имаш много здраве.
Натърпях се.
Треперил съм наяве и насън.
И за какво?
Успя ли да ме спастриш,
послушен вътре,
подчинен отвън?
Успял си – вятър. Аз дано успея
инат да ти покажа на човек.
Ще разбереш и конят боб яде ли,
и че морето е до колене,
когато ти
престанеш да се вмъкваш
във моята душа като апаш.
Когато спреш
да се самоизтъкваш,
като загрижен за духа ми страж.
..........................
Не съм те
обявил за непотребен
и злото ти ще срещаш
вместо мен.
А аз ще те съветвам
и ще гледам
да се запазиш прям,
неозлобен.
При теб не всичко
бе въпрос на доза,
в зависимост от слепотата ти.
При мен ще имаш
сигурна възможност
да има сблъсък,
но очи в очи.
Не ти ли импонира?
О, ще свикнеш!...
Дори на подли удари в гърба.
На ритане под пояс,
в слабините.
На клевети,
под форма на хвалба.
И много от нещата във живота
ще разбереш,
остойностиш ли ги.
Но не в протрити
смачкани банкноти,
а в поделени с другия трохи.
В приятелство
в неволи оцеляло.
В любов,
в която сам си се раздал.
В това след теб,
което е изтляло.
В мечтата,
за която си живял.
Едва тогава.
Чак едва тогава,
ще е възможно
пак да се сменим.
Човешко е,
когато търсиш слава...
Велико е
да бъдеш заменим!
© Александър Калчев All rights reserved.
