Вървя по улицата снощи -

не ми се прибираше все още
и чух от близкия прозорец
съседът ми – голям злословец.

Не съм клюкарка. Щях да тръгна,
но любопитството ме сръгна.
Поспрях, послушах и разбрах -
Съседът ми раздаваше пердах.

Наежих се, че не за първи път
жена му нямаше да търси съд.
Понасяше го търпеливо,
а после готвеше му обичливо.

Двама души,
между четири стени.
Единият пълен с обич,
а другият – вреди...

Живеят в своя свят
с противоречия облят.
Тя го храни със любов,
а себе си със страх.
Той отвръща с гневен зов -
прави я на пух и прах...

Емоциите са доста странни
Едни преяли, други – гладни.
Живеем в свят нехармоничен -
жесток и често нелогичен.

Какво добро е във това
някого да любиш жарко,
а той по-нисък от трева
те кара да се чувстваш. Жалко.

А може би са свързани?
Враждебните са кат‘ отвързани
щом отвориш си душата
и протегнеш си ръката?

А ако емоциите са искра?
И без да мислят, без да искат
Подпалват всеки, който крайно
ползва ги. Нехайно.

И в тоз момент се разрази
пожар злокобен при съседа!
Пламъци като сълзи
през прозореца ме гледат.

Уплаших се. Реших да бягам!
Рано е в ковчег да лягам.
Пресякох асфалтираната лента -
още десет огнени апартамента!

Тичам, тичам, да се скрия!
Пламъци по блоковете вият!
За секунди целият квартал
на ада беше се предал!

Светът възпламени се цял
като звезда със пламък бял.
В емоционален хаос е този век -
не знаем що е то да си човек!

И гори Земята заедно с нас.
Заради нас, със сетен глас.
Напомня Слънце, но уви...
тя не топли, а кърви.

И...

Добре де, нека бъдем реалисти...
Емоциите не са такива екстремисти,
а Земята има компонента -
вода седемдесет процента...

Но все пак ще си задам въпроса –
всеки, който люби ли е обичан?
А онзи дето шамаросва -
винаги ли е от любов отричан?