Да любиш е толкоз прекрасно,
щом Бог е това отредил,
но дваж по-красива израства,
друг с обич щом мен е дарил.
Целувката, нежна и страстна,
ме грабва със сила една
и дълго оставам подвластна
в тоз плен да я впиша в стиха.
Дай, Боже, надежда на всички
и тях да направиш добри,
че в дните ни толкоз различни,
пак нас любовта да спаси.
© Аз All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
