Вземете си го – всяко зимно чудо
Сънувах сън – лилави перуники,
в тревата, кадифена пак цъфтят,
извива трели славейче и вика,
душата да прегърне този свят.
А нотите, по цветовете ярки,
заплитат звънка мрежа – от лъчи,
по някой облак се в небето мярка –
да не заплаче – просто си мълчи.
Тревата мами тяло, уморено,
в прегръдките си меки и добри.
Привлечени от розите до мене,
танцуват пеперуди – три по три.
А въздухът, от медна сладост лепне,
по клепките ми – бисерна роса.
Часовник звънна... И сърцето трепна...
Как зимата сега да понеса?
Вземете си го – всяко зимно чудо,
и шарени украси, и елха.
И с първа пролет нека се събудя –
с кокичетата, в рохката леха.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
