Вземи ме!
Аз съм изгубена камбанка
от далечно минало.
Ти, който навред
витаеш покрай мен,
с душа изпълнена
от скръб, навред
зовеш ме ти, ела,
вземи ме!
Защото малко време ни е
отредено да разберем, че
няма вчера и утре.
В среднощен час ще ти
говоря за любов,
с вълшебни песни
ще те приспя,
и коренче в сърцето ти
ще свия.
© Латинка-Златна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
