Вземи ме!
Аз съм изгубена камбанка
от далечно минало.
Ти, който навред
витаеш покрай мен,
с душа изпълнена
от скръб, навред
зовеш ме ти, ела,
вземи ме!
Защото малко време ни е
отредено да разберем, че
няма вчера и утре.
В среднощен час ще ти
говоря за любов,
с вълшебни песни
ще те приспя,
и коренче в сърцето ти
ще свия.
© Латинка-Златна All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
