Вземи ме!
Аз съм изгубена камбанка
от далечно минало.
Ти, който навред
витаеш покрай мен,
с душа изпълнена
от скръб, навред
зовеш ме ти, ела,
вземи ме!
Защото малко време ни е
отредено да разберем, че
няма вчера и утре.
В среднощен час ще ти
говоря за любов,
с вълшебни песни
ще те приспя,
и коренче в сърцето ти
ще свия.
© Латинка-Златна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
