Вземи ме!
Аз съм изгубена камбанка
от далечно минало.
Ти, който навред
витаеш покрай мен,
с душа изпълнена
от скръб, навред
зовеш ме ти, ела,
вземи ме!
Защото малко време ни е
отредено да разберем, че
няма вчера и утре.
В среднощен час ще ти
говоря за любов,
с вълшебни песни
ще те приспя,
и коренче в сърцето ти
ще свия.
© Латинка-Златна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
