Aug 6, 2006, 7:00 PM

Вземи си каквото ти трябва...

  Poetry
1.2K 0 1

Вземи си каквото ти трябва...

Вземам празнотата,
примесена със тишината.
Връщам смисъла,
подправен с красотата.

Дай ми мъките,
в тях забъркана е и тъгата.
Ето ти надеждите,
само вяра там царува.

Изхвърли това страдание,
във коша при лъжите.
Вземи пакет от чувства,
във комплект със радостта.


Не предлагам аз нещастие,
породило нощите безсънни.
Имам само щастие,
зараждащо вълнуващите дни.

Смилам минало на прах,
не оставям нито зърно страх.
Жар във пепелта поставям
и огън мигом аз разпалвам.

Убивам болката,
забрави я.
Съживявам любовта,
открий я.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Янчова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...