Сама съм, както винаги
ще бъда и била съм си така.
В мен има само безразличие,
дразня се, но свикнах с това.
Не ме учудват ни лъжите, думите,
които ти изричаш – добре звучат.
Но за ушите на глупава наивница,
а аз не съм, защото не живея в твоя свят.
Любов и обич? Вечна при това?
Разсмиваш ме, нима си вярваш?
И смешно, но и също тъжно е,
къде се стигна с “нашата съдба”? ...