Sep 5, 2021, 11:14 AM 2023-08-08T09:39:58+03:00

Я стига, тая що не се разкара?

Poetry » Other

680 5 14

Какво ли питам се, не ни достига?
Емпатия, любов, човечност, вяра?
Страхът? Държи ни – кукли на верига...
Я стига, тая що не се разкара?

Прочитам го в очите ви и тръпна,
глупачка съм, без бой ще си призная.
Наивността е смешна и престъпна.
За вас ще бъда винаги оная,

която до разсъмване ще стене,
превързала ранените простори,
а сутринта на лакти и колене,
изправя се и с птиците говори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ви, момичета! И толкова не може, Красе, но е упорит. Да му мислят съседите.

2021-09-05T20:35:53+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Не спирай да говориш, защото винаги има какво да ни кажеш!

2021-09-05T18:30:33+03:00
ДИС (Деа)

Не спирай да говориш с птиците ❤

2021-09-05T17:43:50+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ви, от сърце! Сенсей, слушам и изпълнявам.

2021-09-05T15:53:02+03:00
troia (Катя Иванова)

"Хубавото" на тези хора е, че ни вдъхновяват да пишем за тях. Ако знаят как са увековечени няма да ни се разминава само с пренебрежителното "тая". 😉

2021-09-05T15:13:48+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0