Jul 24, 2007, 8:32 AM

Ябълково клонче

  Poetry
676 0 3
Клонче ябълково, оголяло без листа,
трепереше със трепета
на птиче, впримчило се здраво, сам-само.
А вятър биеше със капки едри,
клончето, превито чак на две,
поддържаше приятеля си верен
и сякаш радваха се на дъжда от все сърце!

ЕХ, МИГОВЕ НЕСРАВНИМИ,
СЪЛЗИ НЕОБУЗДАНИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...