Ябълково клонче
трепереше със трепета
на птиче, впримчило се здраво, сам-само.
А вятър биеше със капки едри,
клончето, превито чак на две,
поддържаше приятеля си верен
и сякаш радваха се на дъжда от все сърце!
ЕХ, МИГОВЕ НЕСРАВНИМИ,
СЪЛЗИ НЕОБУЗДАНИ!
© Мариола Томова All rights reserved.