Feb 23, 2024, 10:29 AM

Ядосан на времето

907 1 0

Двамата с теб се успокояваме,

че съдбата изобщо ни срещна, 

понеже много и не успяват,

а търпят осъзнати грешки...

Аз в сърцето си сбирах гняв, 

а за мен си не търсих прошка. 

И защо да я искам? Как, 

щом добро не посях в лошото. 

Ден по ден се разправям с времето, 

и го хуля, че ме избърза. 

Насади ме с любовни плевели, 

зацъфтя в мен тъга и... върза. 

А сега, щом си вече тук, 

да не диря на Бога сметка? 

Не, това е за някой друг. 

Със крила аз отключвам клетки. 

И гневът ме яде отвътре, 

че те нямаше толкоз дълго. 

В ден до пладне за мен се мръкваше, 

и в душата ми стана тъмно... 

А сега, както казват хората - 

не жалей за погрешни стъпки, 

давай смело с на Господ волята, 

пий живота на бавни глътки! 

Но не се съгласявам лесно, 

с пропилените мигове щастие. 

Знам - наивно е, ала не е честно, 

да ми светиш кратко преди да угасна... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

18.02.2024

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...