Ялово обичане
* * * * *
Не спя. Изпращам поредни фалшиви
вълчи трели към звездната нощ.
Сова разперва криле. И я скрива.
Случва дяволско-лунен разкош...
И се лутам, прораснала пещерно
с някой ледник в очите ти миглени.
И сънувам, че станала вещица,
се промушвам в сърцето ти иглено.
С плетен конец, от месата ми ялови,
аз се връзвам към теб доживотно...
трайно да слея духа си и тялото,
пък дано в мен стихията кротне.
И с магия от диви метличини
пращам думи по лудия вятър,
който свири за нощно обичане
и камшичени плитки размята...
Загърбила догми, дето ме дишат
с табута, ревящи след мене,
с кръв и сълзù, но с любов ще напиша
най-дългата страстна поема...
* * * * *
© Станислава All rights reserved.
