Януарска приказка за любовта
ЯНУАРСКА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Красиво пада вечерта –
зад храсти вятърът се свива,
в постеля с дъбови листа
куп жълъдчета спят щастливи.
И грейват с бликнали искри
къщенца зад дувари голи.
Деди и челяд – зад софри,
за тиха нощ и сън се молят.
Невям да бъде Бог край тях –
невидим страж на тишината,
да срещнат утрото със смях,
трудът да донесе отплата.
Снегът – когато навали –
дълбок и кротък, и наивен –
да стелне меки пелени
в заспалите отдавна ниви.
Те дълго да сънуват плод
и тежки стъпки на жетвари,
и да научат на любов
смразяващия Януари.
© Валентина Йотова All rights reserved.
