Ярките коси на пролетта
Облачно e в този пролетен ден и гледайки това мрачно и сиво небе,
Лежейки си на клона необременен и подпирам главата със своите ръце.
По лицето му силен лъч заблестя и леко измърмори: каква ярка светлина.
Това усещане на мека топлина, по кожата му сякаш докосваше го добрина.
Обзе го любопитството непоклатимо, с длан над тез очи се взираше тъй мирно.
Харизматичен облик на хоризонта се появи, питам се богиня ли е дали.
Отразяваше се слънцето в златните и коси, идваща от небосклона с тез лъчи.
С всяка стъпка огряваше всичко пред нея, всяко листо и цвете видимо се променя.
Усмихната с леки подскоци препуска а аз замечтано от радост започнах да се смея.
Даряваше живот с нейната осанка нежна, на всичко така свободна и небрежна.
Омагьоса и мен с този великолепен слънчев чар, бе прекрасен и митичен вълшебен дар.
Спуснах се от дървото разцъфнало, дотърчах до нея да и кажа колко е мило.
Жълта роза и откъснах и махнах всеки един бодил, усмивка получих че съм и я подарил.
Бих искал света да и дам в нейните ръце, но с лекота открадна и моето сърце.
За нея всичко ще направя сега, искам така да огрява и моята душа.
© Илиян Попов All rights reserved.
