Mar 3, 2013, 7:02 PM

Ясен

  Poetry
570 0 1

Ясен

 

Събудена от сянката на ясен,

отворила очите си в листата,

снагата ми е в ствола тясен

и с клони търся небесата.

 

В корените си земя прегръщам,

гнезда на птици крия през летата

и в лист отронен се превръщам,

заплаче ли с листа гората.

 

Полудърво- полужена,

водата заедно ни храни.

Един живот в еднаква светлина,

жена в дърво и клони в длани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...