Ястреб
В една гора вървях и в миг внезапен
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона
и вперил остро мъртвия си взор
той сякаш ме превърна във виновен,
че ще му липсва синия простор.
По-горда птица аз не бях и срещал.
През мене строго гледаше отвъд.
На фона на гората бе зловеща
нелепата ù ненадейна смърт.
Тя имаше небивала осанка
и полет вечен в своите крила.
Макар да беше вече само сянка
със здрача неусетно придошла.
От този миг аз тайно все мечтая
да бродя пак из същата гора.
Да се изтръгна от спокойната си стая
и като този ястреб да умра.
© Младен Мисана All rights reserved.
