Яви се, Смърт, във облик на жена,
твърде хубава, за да е жива,
и прегърни ме с нежната ръка,
ръка на нощна самодива.
И с майчинска усмивка бавно
разкъсай гърлото ми с нокти,
увий плътта ми в кръв тъй плавно,
сякаш по душата стъпва котка.
В прегръдката ти ще заспя,
от кръв и ласка топла
в прегръдката ти ще умра,
за да се родя отново с вопъл.
© Маргарита All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
