Яви се, Смърт, във облик на жена,
твърде хубава, за да е жива,
и прегърни ме с нежната ръка,
ръка на нощна самодива.
И с майчинска усмивка бавно
разкъсай гърлото ми с нокти,
увий плътта ми в кръв тъй плавно,
сякаш по душата стъпва котка.
В прегръдката ти ще заспя,
от кръв и ласка топла
в прегръдката ти ще умра,
за да се родя отново с вопъл.
© Маргарита All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
