Яви се, Смърт, във облик на жена,
твърде хубава, за да е жива,
и прегърни ме с нежната ръка,
ръка на нощна самодива.
И с майчинска усмивка бавно
разкъсай гърлото ми с нокти,
увий плътта ми в кръв тъй плавно,
сякаш по душата стъпва котка.
В прегръдката ти ще заспя,
от кръв и ласка топла
в прегръдката ти ще умра,
за да се родя отново с вопъл.