Oct 9, 2007, 9:31 PM

Яздех приказни нощни коне...

  Poetry
1.6K 0 35

Яздех приказни нощни коне.
Белогрива се носех над къщите.
Исках път да проправя (поне!...).
Ронех звездна безследност през пръстите.

По-камшично сънувах. И бях
обладана от бързащи стонове.
В разранена безсънност не спях.
Будни, сенките сменях за блянове.

Галопирах през сънна мъгла.
Долу къщите станаха щикове.
Търсех себе си - сякаш игла...
А наяве се будех. От викове.

Подковавах се. Призори чак.

И разплитах косите си. Белите.
В полунощ ме очаквайте! Пак

с белогриви коне. Подивелите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...