Язък за таз′ оцъклена луна
Не си ми купил боти от велур,
не виждаш новия ми маникюр,
не си напълнил кофата с кюмюр...
А вириш нос кат′ същи крал Артур.
Предълга стана тази увертюра…
На нервите ми лазиш по бордюра.
Каква е всъщност моята вина?
Бездействието твое че търпя…
Не знам защо не искаш да си щур.
Нали те нагостих със конфитюр?
Изпихме две бутилки със шампанско
и демонстрирах новия си бански.
Какъв сега намери пак кусур?
От утре ще те храня със булгур,
че сладкото набързо те приспа.
(Язък за таз′ оцъклена луна.)
Комшията отива за костур.
Ще ида с него да бера папур.
Събуди ли те силен земетръс:
Дръж здраво, мили, средния си пръст.
© Дочка Василева All rights reserved.
