Oct 8, 2010, 3:14 PM

Юбилей

  Poetry » Civic
1.4K 1 3

            ЮБИЛЕЙ

 

 

Петдесет години край мен отлетяха.

Те чакат с радост този юбилей.

Тясна за приятели е моята стряха.

Напук на всичко, пак ми се живей.

 

 

Раздавах месеци, години.

И на приятели, и врагове.

И мен добро не отмина -

откривах нови светове...

 

 

На слабия ръката си подавах.

Страхливия дарявах с чест.

Гърдите не покрих със слава

и без да чакам блага вест.

 

 

Край мене петдесет години отлетяха.

Те чакат с радост този юбилей.

Тясна за приятели е моята стряха.

Напук на всичко, пак ще се живей.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...