Юлска нощ
Юлска нощ необикновена,
гарван свири мелодия студена.
Душата празна бори се със злоба,
да успее да се запази все тъй горда.
Сърцето, във бръшлян увито,
не търси веч любов.
Късно е да чуеш тихия му зов.
Умът изплетен е от паяк отровен,
остана ú само вцепенения спомен.
В очите дълбоки ще откриеш поток,
изразяващ неволно знака „СТОП”.
Косите - ухаещи на мед и канела.
Вярваш ли вече, че е достатъчно смела?
Нощта минава, но промяна няма.
Ръцете нежни треперят от гняв,
животът оказа се прекалено лукав.
Виновната е тя
за всяка една
пропиляна сълза.
И следата, изстинала,
върху студения сатен...
Мокрите крайща - останали
в плен.
© Виктория Георгиева All rights reserved.
