Стоя до морето и гледам вълните
как ласкаво галят с обич брега.
Държа във ръце събрани мечтите -
малко букетче от пъстри цветя.
През лятото наше дъгата обирах -
палитра копнежи си грабнах оттам...
Най-нежните търсех и ги намирах.
Чакам те, обич, на теб да ги дам!
В очите ти тъжни когато погледна,
не искам да видя отново дъжда.
За юлската обич, навярно последна,
на вълните разказах и на брега.
© Валка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
