Съмнителен е този дъжд след жегата.
Тъй неочакван и недоверчив.
Копае кладенчета във земята -
крие си главата,
за свежест уж дошъл, а се изнизва лих.
Дори ми стана още по-горещо,
простря се мараня подир да спре.
Обърках се съвсем от юлската му нежност,
къде съм тръгнала,
тревите стигат чак до колене.
Ще питам лятото защо се заиграва
или да се предам на зноя пак.
Звъни във въздуха озон
и колендро гърдите стяга.
Горчиво за дъжда, изтръгнал стон.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Хубав стих.