Jul 3, 2019, 6:45 AM  

Юлски сърчица

1.4K 10 15

 

         Слънцето си го пазя

         да не ми го налазват

         облаци и акули.

         Аз съм батко ви Юли!

 

         " Батко Юли" - Стефка Петкова - Инди

 

Кой ли вече не чува,

че децата лудуват!

Смях на босо убули,

пак подбрал ги е Юли.

Те завъртат педали,

две филийки изяли, 

но с магия поръсени

не от татковци свъсени,

а от баби добрички,

дето правят катмички

за дечицата малки.

С люлки, жмичка, пързалки

ги повежда вън Юли

и, гласа му те чули,

звездобройци са вече.

Всяко малко човече

в този месец с два пръста

по-височко ще стане,

а и тен шоколадов

то от Слънчо ще хване.

Затова оставете

всички малчовци вънка.

Пеят не ветровете,

сърчицата им звънкат!

 

02.07.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ники, какви мили думи! Благодаря ти!
  • Красиво по детски!
    Една ретроспекция на времето!
    Благодаря ти Мария!
  • Благодаря ви, че изядахте с мен по една филийка, поръсена с мили спомени и юлски смях! За вас, Райне, Мариана, Руми и Хари отменям като пораснали вече деца вечерния час за цялото лято!
  • Прекрасно е, Мария! Върна ме толкоз назад във времето! Когато с филиика намазана с домашна лютеница тичах по улиците... Ритахме старата гумена топка и бяхме щастливи... Истински бедни и щастливи! Благодаря, Мария!
  • Невероятно мило си описала детството, скъпа Мария и няма как човек да не си го припомни! Благодаря ти за този чудесен стих!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...