Решил един юнак,
в пристъп луд на сила.
Да сложи мечка в сак,
ка'т дар за свойта мила.
На пътя горски, стръмен,
открил той мечата следа.
Насред букака тъмен
съзрял той мечката сама.
"Идвам теб да взема,
недей ми бягай пак!
Бързо да решим проблема,
рипнѝ във този сак!"
А мечката космата-
подскок, от крак - на крак.
Раззинала устата
и: " ЛАП" тя тоз юнак.
Сред буките сами,
на горската пътечка
останал сака да лежи
и ни юнак и нито мечка.
© Хари Спасов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
