Oct 20, 2007, 11:42 AM

Юнски огън

  Poetry
1K 0 2

    Юнски огън...
Беше онзи слънчев юни,
беше страстен летен ден.
Ти се появи в съня ми
и завинаги остана в мен.
Открих те и в реалността -
само с поглед ме плени
и ми показа любовта
в лунните нощи и жарките дни.
И пак е юни, но теб те няма.
Не останаха дори следи
от нашата любов голяма,
от сънищата ми дори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Близначките Симеонови All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...