Чувам оня радостен шум…

Леко хладно е…

Морето пее насън…

В пясък мокър…

Пропадане…

Боси стъпки в песъчинките.

Безгласни са…

Вълни са. Сини са…

Оградени тихо…

Неясно е…

Виждам двата дънера там…

Стоят и чакат…

Като мен ли… Не знам.

Не са, защото…

Дървото не плаче…

Силует в далечината идва.

Скачам опарен…

Не си ти. Само кимване…

За поздрав…

Въобразявам си…

"Мен ли чакаш" тихо чувам.

Зад ниската дюна…

Ти си. Очите лудуват…

Тръпна вече…

Изгубено…

Остава малко до залеза…

Хванати за ръце…

Пред морето. Сами сме…

Дълго аз чаках…

Сърцето ти…