З А В Е С А Т А
На сцената завесата трепти,
вълнува се от погледите живи.
Блестящи пеперудени очи
целуват я, и жадно я попиват.
Зад себе си тя крие своя свят,
за който всички в залата жадуват.
След трети гонг - за нея даден знак -
към ъгъла с финес ще затанцува.
Прожектори. Артисти. Свобода.
Награда - песен от аплодисменти.
Всички се изправят на крака.
Душите са уцелени в момента.
Поклон. Цветя. И радостни сълзи.
И пак поклон от жажда за магия.
Те – лошите отново са добри
в гримьорните - олтари щом се скрият.
Завесата загръща своя свят,
а залата изпразнена до голо.
В пространството ухае аромат
на благодарност, на мечти, на слово.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
