За болката в очите на мама
Поседнахме до прозореца -
както някога,
под ласките на слънцето
в деня на прошките...
и толкова много болка
в очите ти мамо видях!
Прости ми! И ме прегърни
да си поделим
по равно болката...
Защото всичко което ни се случи
бе само кратък миг от изпитания.
Защото когато ни засипаха
с обвинения и хули тежки
за твоя нов избор -
на любов в живота ти...
Тогава смело се изправих
срещу злото...но така ме
нараниха с думи -
изстреляни куршумено.
Но, аз застанах като щит
пред тебе...
Ето, виж злото само как отстъпи...!
Не искам да виждам болка
в очите ти сини -
по ясни са от небето над мен.
Затова съм изтъкала щит от обич
да ни пази и закриля...!
Притихнала в твоите обятия -
прости ми майко,
че съм толкова далеч от теб.
И нека тази наша обич да ни пази
и нека тази обич ни закриля,
че буриите в живота все не спират
все бързаме за някъде...
и се надяваме - надеждата
с ръка да ни помилва!
И нека този камък - който
на сърцето ти тежи...
нека да го взема и разбия
на хиляди парчета...
Сега вдигни глава и ме погледни,
искам радост в очите ти да видя.
Сега прости ми, мамо!
Но трябва да си тръгвам!
Но знай, че още от сега
си в моите мисли...
и този щит от обич
аз ти подарявам
за да пропъди болката
от очите сини!
Побирам те в сърцето си...
милувката на мама
е тъй прекрасна!
Отронват се сълзи,
сълзи от радост...
и толкоз много те обичам,
мила мамо...
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
