За да чувстваш, ти е нужна вяра
Пак идва зима. Лятото е спомен.
На есента листата са в земята.
Дървото без листа е - аз без корен.
И аз съм есен, щом не съм в страната.
Да, идва зима. Казват, ще е люта.
Три пъти по-студена от горещото.
Сякаш, че обмен е на валута,
както вярата я припокриват свещите...
Нека бъде както е написано.
Аз чета, но кой ли го е еня.
Вятърът шуми като момиченце,
с шум от утре почвам да треперя.
Никой не разпитва за комфорта,
а сълзите - преходност са просто.
Есента е между двата лоста.
Да си чувал есенно посолство?
Два сезона обясняват всичко.
Преходното чезне като пара.
Чувства две са мразя и обичам.
За да чувстваш, ти е нужна вяра.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
