За да нахрани с море
Гъста е моята кръв, не минава
сито през нея за дребни болежки.
Всичко запомням, когато прощавам
и не повтарям сюжети и грешки.
Да, че боли ме – боли по неволя.
Кой би поискал вината за себе си?
Имам си Бог и на него се моля.
Той не е онзи, от който печелите.
Вярно, сънят ми тежи от предчувствия.
Взех да се правя, че мога да свикна.
Думите стигат до края на устните –
нито да млъкна и нито да викна!
Паяк заплита две жертвени мрежи...
После мухите внезапно замлъкват.
Есенни – листите падат небрежно,
сякаш животът отдавна е мъртъв.
Сякаш в кръвта ми студеният вятър
лодката движи, препълнена с риба,
за да нахрани с море свободата ми,
за да си тръгна и без да съм идвала!
