За да нахрани с море
Гъста е моята кръв, не минава
сито през нея за дребни болежки.
Всичко запомням, когато прощавам
и не повтарям сюжети и грешки.
Да, че боли ме – боли по неволя.
Кой би поискал вината за себе си?
Имам си Бог и на него се моля.
Той не е онзи, от който печелите.
Вярно, сънят ми тежи от предчувствия.
Взех да се правя, че мога да свикна.
Думите стигат до края на устните –
нито да млъкна и нито да викна!
Паяк заплита две жертвени мрежи...
После мухите внезапно замлъкват.
Есенни – листите падат небрежно,
сякаш животът отдавна е мъртъв.
Сякаш в кръвта ми студеният вятър
лодката движи, препълнена с риба,
за да нахрани с море свободата ми,
за да си тръгна и без да съм идвала!
Свързани произведения
Comments
-
"Думите стигат до края на устните – нито да млъкна и нито да викна! " Райна, вълшебница си с думи!
-
Благодаря ви, Приятели! Много есенни усмивки носете !
-
" За да нахрани с море свободата ми"!!!!
Толкова силна и пълнокръвна Поезия!
Възхищавам се на таланта ти, Рени!
Пълниш винаги душата ми, затова обичам да те чета! Браво! -
Невероятно...
Достави ми истинска наслада, Райне... -
Роби, Доре, Краси и Дани... Благодаря ви от сърце, че почувствахте... Творчески-пъстра есен да имате!
-
Браво, Райне! Толкова искрено, дълбоко, образно!
Взех да се правя, че мога да свикна.
Думите стигат до края на устните –
нито да млъкна и нито да викна! -
"за да нахрани с море свободата ми,
за да си тръгна и без да съм идвала!"
... за да нахрани с море свободата ми,
за да си тръгна и пак да съм жива!
Поздравления за поезията - винаги ми въздейства силно, Райне! -
Божеее! Великолепно е!
-
"...Сякаш в кръвта ми студеният вятър
лодката движи, препълнена с риба,
за да нахрани с море свободата ми,
за да си тръгна и без да съм идвала!..."
Истинска наслада носи подобна поезия!...Браво!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
