За да не боли
За да не боли,
когато се усмихвам
в горчивите сълзи...
привидно спирам
да усещам теб;
да търся отговор
на истини погребани
заглъхнал вик. Позор,
че те забравям,
за да не боли -
безскрупулно ранявам,
измислена в лъжи.
Тайно се проклинам;
загубих свойта цялост,
утеха не намирам,
всичко тук е лудост!
За да не боли
от поглед, стигащ до безкрайност
и истински пронизващи секунди,
оставящи ни в празнина...
* * *
Но привидно - спирам.
А в горчивите сълзи,
когато се усмихвам,
за да не боли...
* * *
Притихвам в чужди ласки.
И боли!
© Елена All rights reserved.
