Пореден земетръс ме завъртя,
основите поддадоха под мене
от думи -
тържество на яростта
и тон,
за да ме срине на колене.
По мярка са ми,
хвърляш ги с размах.
Уцелват ме направо в ахилеса.
Въжетата,
изплетени от тях,
на счупения клон да ме обесят...
... поантата
с последния куплет
не чух,
и не защото остарявам:
За думите ти,
тук и занапред,
"ignore" бутон въвеждам -
Оцелявам!
© Йорданка Гецова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
