Aug 24, 2008, 4:25 PM

За думите ти...

  Poetry » Other
1.3K 0 20
 

Пореден земетръс ме завъртя,

основите поддадоха под мене

от думи -

тържество на яростта

и тон,

за да ме срине на колене.

 

По мярка са ми,

хвърляш ги с размах.

Уцелват ме направо в ахилеса.

Въжетата,

изплетени от тях,

на счупения клон да ме обесят...

 

... поантата

с последния куплет

не чух,

и не защото остарявам:

За думите ти,

тук и занапред,

"ignore" бутон въвеждам -

Оцелявам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...