ЗА ДВАМА НИ Е ТЯСНО
Такъв е животът ми - пълен с неудачи.
Все има за какво всеки ден да се плаче.
До кога ще ме тормози тоя човек,
с който прекарахме вече четвърт век?
Не мога днес на компютъра да седна,
макар че тая дейност ми е потребна.
По-важното е той да седне и да си чати,
не пита за необходимостите на жена си.
Няма съчувствие, разбиране, уважение-
Достойна съм само за скандал и презрение.
Бръмбарите започват в главата да бръмчат,
но с това проблемите няма да се решат.
Дали ще мога да дочакам светлата зора
или таз нощ ще си умра във самота?
Ще ида в болница. Добре, ще ида!
Там тайните в главата ми ще видят.
Професорът има такова желание -
да махне капака, проявява старание.
Ами ако издържа и, ако оживея -
къде ли мога да отида да живея?
То дом ще нямам, вече стана ясно,
че в нашият за двама става тясно
Няма да има кой да ме обслужва,
когато от това ще имам нужда.
Аз обслужвам още - болна или здрава,
но Бог ще ми дава каквото заслужавам,
а аз ще приема каквото реши Той.
Дано накрая да намеря мир и покой!
© Нели All rights reserved.
! Вместо това, да си отговорят, например, защо е наблюдавал хората по време на Вартоломеевата нощ, вместо да се намеси?)
