Dec 15, 2018, 2:28 AM

За един уличен музикант

866 0 0

Той свири. На площада.  И пее.

Гласът му събужда неволни усмивки.

И сякаш всичко край него светлее

от звуците и от древните ритми.

 

Паничката пред него се пълни. Бавно.

Но той гледа към хората, а не в нея.

Поема си въздух и тихо запява

За Индже. После - за змея,

 

После -за Даньова мама. Има и още.

Докато слънцето свети, той пее.

И виждам как неусетно със своята песен

събира ни болките и страховете.

 

И май той знае как да направи

да изглежда дори и най-трудното - лесно.

Запява.

Просветва ми: всъщност

на площада ни свири вълшебник !

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...