15.12.2018 г., 2:28 ч.

За един уличен музикант 

  Поезия » Философска, Гражданска, Друга
466 0 0

Той свири. На площада.  И пее.

Гласът му събужда неволни усмивки.

И сякаш всичко край него светлее

от звуците и от древните ритми.

 

Паничката пред него се пълни. Бавно.

Но той гледа към хората, а не в нея.

Поема си въздух и тихо запява

За Индже. После - за змея,

 

После -за Даньова мама. Има и още.

Докато слънцето свети, той пее.

И виждам как неусетно със своята песен

събира ни болките и страховете.

 

И май той знае как да направи

да изглежда дори и най-трудното - лесно.

Запява.

Просветва ми: всъщност

на площада ни свири вълшебник !

 

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??