За една вечна любов
Вдъхновено от сценария "Коси в прахта".
Посветено на героите на България.
Скъпи ми, Димитре...
Ти обич моя, моя скръб.
Откак те няма -
все поглеждам към звездите.
А болката по тебе
придобива плът.
Аз зная, вечно ще те помня.
Тук, в сърцето
и във вените дори.
А в гените ще нося
от душата ти сълзи.
Така да спомня си народа,
за всички луди като нас.
Де копнеехме свобОда,
забравили за земна страст.
Сега рисувам те в мечтите.
Макар, че четката безспир кърви.
Кажи ми, чакаш ли ме, Либе...?
На мене, що не идвам - моля те, прости!
Вечно твоя,
Румяна.
1878 г.
https://youtu.be/xF9z5LCGhEA?si=hr75Gwh9X70ckVcG
© Виолета All rights reserved.
