May 27, 2007, 10:24 AM

За хляба

  Poetry
1.3K 0 16


Препечена филийка
и малко чер хайвер.
Две чаши и бутилка
и  „влюбен" кавалер.

Легло, коприна бяла
и роза с цвят червен.
И пълна вана с пяна,
до нея той - ерген.

Отпуснати във хола,
с блуждаещи души.
Тя вече полугола,
той шепнещ й лъжи.

Препечена филийка,
но няма чер хайвер.
Без вана и бутилка
и... следващ кавалер.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Лажова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...