За хода на еволюцията
Откачих крилете си –
не трябвало
да се връщам назад
в развитието си.
Вързах ги на хвърчило.
Отлетяха с тях мечтите ми.
Обедняла
питам:
По-напред ли са птиците
щом политат в мечтите си?
© Румена Румена All rights reserved.
Dec 20, 2006, 3:47 PM
Откачих крилете си –
не трябвало
да се връщам назад
в развитието си.
Вързах ги на хвърчило.
Отлетяха с тях мечтите ми.
Обедняла
питам:
По-напред ли са птиците
щом политат в мечтите си?
Comments
Comments
Editor's choice
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
