Jun 15, 2008, 1:39 PM

За хората, които обичаш

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Чувал ли си
стъпките на времето
как бързо топуркат?
Или мислиш,
че това е сърцето ти?
Усети тишината!
Нямаш никакво време
да бъдеш по-добър,
отколкото си!
Научи се да виждаш
как се променят телата ни,
как се сбръчкват лицата ни,
как утре
би могло да започне без нас.
И тогава
навярно
ще можеш да спреш нежността,
която изтича
като от отрязани клони
в пространството.
И тогава
навярно
ще посегнеш към силата,
която е в теб
и ще я използваш
за себе си
и за хората.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...