За из път
Как искам в душата си да те приспя,
да те люлея в камбанка от кокиче,
да мога днес и само днес да разтопя
пътеката, от мен що те отвлича!..
Да можех, бих се преродила в цвят,
не в роза, не в зюмбюл или лютиче -
в детелина да се свия с тиха свян,
с поличба за късмет да те закича.
Ще те целуне вместо мене онзи лъч –
най-нежният от звездната корона.
Една единствена целувка за из път – ...