Mar 22, 2020, 1:25 AM

За изживяните неща

  Poetry » Other
1K 0 0

 

 

Защо пред истина интригата се предпочита,

а служи сърцето за разменна монета?

Но оправданията с някакви си богове

отдавна укриват духовна несрета.

 

Най-тъмно е под свещ, запалена

добро от зло да различиш

и към истина, от никого негалена,

пътя, по който да вървиш.

 

Той дали е стръмен, каменлив, трънлив,

с охрана от змии е без значение,

ако обичта докоснеш и щастлив

опишеш красотата й в творение.

 

Любовта Алфред Мюсе нарече

„толкоз рядък бисер в живота-океан“.

Странник през нощта света обрече

на обич, като небето, и... бе разбран.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...