Sep 7, 2007, 11:43 AM

За живота

  Poetry
900 0 8

За живота

Замислени в безмислието
на нещата,
 по улиците се разхождат
осемнадесетгодишни старци.
Забързани за някъде,
говорят за това,
което на всичките им липсва.
Говорят за живота.
Поглеждат някак си зареяно
в безброй посоки,
търсейки единствената -
Кръстът на Голгота.

 

http://javkostov.wordpress.com/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво и вярно!За съществуването на 18 годишните старци всички ние малко или много имаме вина.
  • Така е... поздрав.
  • Добре дошъл!!!Пожелавам ти успех!!!Хареса ми!!!
    "Осемнадесет годишни старци" това е интересно.Може би имаш в предвид, че прекалено рано са вкусили всичко от живота?Интересен е замисъла и реализацията!
  • Харесвами, има те Божи талант.Продължавай те
  • "осемнадесет годишни старци."
    Мда, почакайте още някоя година да видим дали тогава няма да ви се струва, че тези 18 годишни старци всъшност са си доста млади и радостни

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...