Mar 27, 2005, 12:26 PM

За Любо

  Poetry
1.2K 0 4
Животът до вчера беше тъжен, пълен с мъка и сълзи,
но днес е различен, защото появи се ти.
Дните са пълни с мигове красиви и сърцето лудо бие в мен,
ти ме правиш щастлива, не мога без теб и ден.
Имам нужда вече само от твоите ласки и милувки,
да опра глава на твойто рамо, да ме обсипваш с безброй целувки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...