За любовта

Dec 24, 2009, 10:47 AM

Poetry » Love

675 0 2

Че понякога за теб се сещах,

ме наказваше нечиста съвест.

Чоплеше във мене грешки

и следи недосънуваност.

Че понякога за тебе плачех,

ме наказваха очите сини.

Прогаряха във спомените рани,

бразди - вълнуващи и мини...

Че понякога копнеех да сънувам,

наказваха ме мускулите бодри.

Музата ме хващаше безлунно

и витаех в стих от спомен.

Но... не могат да те правят нежелана!

С убеденост снощи те измислих.

Пътуваш ли, любов неизмечтана?

Щастлива съм.

И в стих - от спомен,

слънчоглед и светли мисли...

Ще те хвана.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

2009-12-25T05:45:52+02:00

Честито Рождество Христово!
Не се опитвай да "хванеш" Любовта.
Тя е птица лекокрила...
А в полет как сплитат се крила?
Здравей!!!
kina (Ракина Радева)

2009-12-24T10:52:57+02:00

Ще я хванеш със сигурност мило момиче, животът е пред тебе. Пожелавам ти всичкото щастие на земята и най красивата любов! Да бъде!