За любовта
Че понякога за теб се сещах,
ме наказваше нечиста съвест.
Чоплеше във мене грешки
и следи недосънуваност.
Че понякога за тебе плачех,
ме наказваха очите сини.
Прогаряха във спомените рани,
бразди - вълнуващи и мини...
Че понякога копнеех да сънувам,
наказваха ме мускулите бодри.
Музата ме хващаше безлунно
и витаех в стих от спомен.
Но... не могат да те правят нежелана!
С убеденост снощи те измислих.
Пътуваш ли, любов неизмечтана?
Щастлива съм.
И в стих - от спомен,
слънчоглед и светли мисли...
Ще те хвана.
© Ани Ракова All rights reserved.
