Че понякога за теб се сещах,
ме наказваше нечиста съвест.
Чоплеше във мене грешки
и следи недосънуваност.
Че понякога за тебе плачех,
ме наказваха очите сини.
Прогаряха във спомените рани,
бразди - вълнуващи и мини...
Че понякога копнеех да сънувам,
наказваха ме мускулите бодри.
Музата ме хващаше безлунно
и витаех в стих от спомен. ...