За Любовта
За Любовта
..............................................
керванът си върви и кучета го лаят
едва ли нещо скоро ще се промени
за тези, дето мислят си, че всичко знаят,
но аз не знам и чакам да ми пишеш ти
за чашата небесна радост и за слънчевата пита,
за любовта, която с теб в живота скита
******
в ливадите растяха маргаритки...
не ги запитах ни веднъж: "дали?", "или"...
заплитах думите на плитки и често им напомнях:
"нека му върви"... ”на онзи, който” ... “до когато”...
изричах чувствата наум
и вече съм неистово богата -
разплитам радостта на стон и шум...
******
и мъката си има своите годишнини
облечени в кристална самота,
забравяме за днешния си ден
и спираме да дишаме - минута почит-
нека е за Любовта...
******
минута почит - колкото да се почувстват чисти
гнездата на очите от премрелите неистини
да вейне звездопадът
новата лъчиста лунна притча
да изтече на думите дъжда
да полетят след звуците мечтите
минута почит -толкова ù трябва на сълзата,
след нея ще попитам: ти къде прибра крилата?
******
облечена в търпението на светица,
на мисълта сред палнатата вощеница,
на чувствата в премръзналия храм
извикай: "Боже! Тук си! Знам!"
поискай, молейки се, да посочи път
и не събличай радостта на крехката си плът
върви, за да изгубиш думите в делата -
така се търси Светлината
******
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
