За любовта в семейктвото
509
0
2
Защо душата те е зимен ден,
безслънчева, навъсена и мрачна?!
По кой закон при теб е забранен
проблясъка на всяка радост брачна.
Защо не пуснеш вътре Радостта,
та Добротата малко да те стопли.
Ти виждаш, преходна е младостта,
а са предълги старческите вопли!
Кажи какъв е този лепкав страх
и туй оглеждане на всяка крачка?
Аз толкова години не разбрах
куршуми имаш ли във твойта пачка?!
Ти беззащитна вечно си била,
но гледаш винаги света отгоре,
аз знам, че имаш свои светила,
които са "табу" за много хора...
Аз искам ти за мен да си звезда,
която пътя ми напред да сочи!
И ние да оставиме следа!
Вулканът и у нас да заклокочи!
1972г. София
© Христо Славов All rights reserved.
