Със пожелание за здраве,
с надеждата за по-добро,
какво ми взе - какво остави,
жесток вълшебнико, живот!
Аз малко взех и малко дадох.
Родих дете, садих дърво.
Аз бях, каквото ме направи,
жесток омайнико, живот.
Недей сега с апломб и строгост,
защото вече съм готов
и за последния ти фокус,
жесток магьоснико, живот!
© Райчо Русев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
