Със пожелание за здраве,
с надеждата за по-добро,
какво ми взе - какво остави,
жесток вълшебнико, живот!
Аз малко взех и малко дадох.
Родих дете, садих дърво.
Аз бях, каквото ме направи,
жесток омайнико, живот.
Недей сега с апломб и строгост,
защото вече съм готов
и за последния ти фокус,
жесток магьоснико, живот!
© Райчо Русев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
